Градското земеделие: еко, антистрес, социализираща практика
Българинът като цяло е недоверчив към всякакви новости и се отнася скептично и към модерните версии на земеделието в градска среда. Така смята доц. Мариана Драганова от Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Тя участва в екипа на интердисциплинарния проект „Градското земеделие като стратегия за повишаване на качеството на живот на градските жители“. Проектът се финансира от Фонд „Научни изследвания“ и по него се работи от началото на 2017 година. През пролетта по проекта е било проведено социологическо изследване. „Когато запитвахме хората – защо се занимавате, се вижда, че основният мотив не е да произвеждат някакви зеленчуци, тоест – не е разбирането на земеделие в традиционния смисъл, а напротив: обогатяване на опит и знания, удовлетворение от упражняване на физически труд, психическо разтоварване, емоционално зареждане, близост с природата и социалният аспект – създаване на приятелства, комуникации, екологичният – облагородяването на междублоковите пространства.“